Това е първият самостоятелен проект на института. Неговата цел е да подпомогне създаването на публични практики, които не само да освободят блокираната памет, но и да насърчат определени поведения и ценностни ориентации. Да подпомогнат процеса на въвличане на хората от провинцията (село, малък град, средно голям град) в активна рефлексия върху миналото, използвайки механизма на личния житейски разказ.
Период на изпълнение: 2005 – 2008 г.
Разказът като инструмент за отключване на забравеното и премълчаното, на самооценката и равносметката. Смятаме, че този подход не само ще помогне да се приближим до отговор на въпроса относно причините за мълчанието, неучастието, отчуждението от собственото минало и меланхолията на провинцията, но е в състояние и да играе определена социално-терапевтична роля.
Институтът смята, че преди концептуализирането на проблематиката на паметта за комунизма е необходимо да се възстанови връзката с анонимните носители на паметта за протеклото време, да се направи необходимото, за да бъдат чути гласовете на хората, гласове, слабо чували се и преди това. Гласовете от долу са гласове на хората от периферията на системата, изпълнители на предписани роли, прегазени или облагодетелствани от нея, не успели да осмислят житейския си опит и поради това все още безсилни в променящото се време.
Проектът ще използва опита на интернет-движението «Аз живях социализма» и на фестивала на спомените в с. Горна Бела речка/община Вършец/.
Проектът има три компонента – устна история, рефлексивни семинари и публичен конкурс за споделяне на спомени, дневници и лични архиви „Това е моето минало“.
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Програмата „MATRA-KAP“ на Холандското посолство в България.