„Белене – място на памет?“

belene-coverАнтропологична анкета

Съставител и предговор: Даниела Колева

Издание на Институт за изследване на близкото минало и Издателство „СИЕЛА“ с финансовата подкрепа на CEE Trust Bulgaria.
София 2010

Всички интервюта и самата книга са плод на тригодишната работа по проекта „Политики на паметта и знанието„.

ISBN: 978-954-28-0714-5

Или място на надежда?

Април 2008-ма, за първи път в Белене. Знаем къде отиваме: ако съвременните българи, особено по-младите, са чули нещо за Белене, то е свързано преди всичко с комунистическия концлагер и едва напоследък – с толкова оспорвания проект за атомната електроцентрала. Книгите, които сме чели, и филмите, които сме гледали, са превърнали за нас Белене в символ на българския комунистически ГУЛаг. Тъкмо заради това искаме да го посетим. Отиваме, за да се запознаем с мястото, да съберем спомени на хора, които са расли край лагера или дори са работили в него, да разговаряме с възрастни и млади и да се опитаме да разберем дали и как това минало присъства в настоящето на общността – в пространството на града и в паметта на неговите жители.

– Даниела Колева –

СЪДЪРЖАНИЕ

Даниела Колева: Предговор

  • С нашето присъствие трябва да възпитаме тези хора
  • Пак останах жив, не можаха да ме убият
  • От работа се гърбавее, не се хубавее
  • С търпение и умение
  • Бутилка червено вино и две-три кюфтета
  • Били сме съгласни, няма как
  • И сега най-много обичам хляба
  • Само страх усетихме
  • Като кажеш „Белене“, косъмът им настръхва навънка
  • Не съм отишъл да убивам хора
  • Най-хубавото ни беше, когато бяхме млади
  • Обичам да съм на полето с хората
  • Два лъва от кал
  • Трябва да не се оставяш
  • И да ми е било неприятно, съм го преглъщал и не искам да говоря
  • Не съм против партията, а против насилието
  • Баща ми е бил свещеник, пък аз съм атеист
  • Всичко ни е било много трудно, обаче имаше начин
  • Но с всичко много труд, много труд, двамата
  • Дадена идея трябва да се защитава, ако я считаш, че е справедлива
  • Целият ми живот е бил борба
  • Винаги е имало глад за кадри, които да вършат работа
  • Научихме ги сами да ходят
  • Не сме били богати, нокой не ни е помагал
  • Важното беше, че ние долу-горе сме добре
  • Весело момче бях и те мислеха – безотговорна личност
  • Работя, без да се замислям какво ще стане с мен
  • Винаги е било лесно да правим еуфорията
  • Който си обича работата, не може да не върви
Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.org/%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%bc%d1%8f%d1%81%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%82/