„Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория“

Автор: Ивайло Знеполски

Издание на Институт за изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“ и СИЕЛА
София 2008

Книгата е резултат на работата на Ивайло Знеполски, част от проекта Изследвания на комунизма 1944 – 1989 г.

Съдържание

ПРЕДГОВОР: ЗА ХАРАКТЕРА И ЦЕЛИТЕ НА КНИГАТА

ПЪРВА ЧАСТ: УСТАНОВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ. „НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ“ И ТОТАЛИТАРНО ГОСПОДСТВО

I. Властова траектория на комунистическия режим в България

II. Началото: преврат, народно въстание, окупация или революция?

  • Комунистическата съпротива – днешната война на цифри и техните интерпретации
  • Реторики на героизиране и стратегии на виктимизиране
  • Контекстите на българското и югославското съпротивителни движения
  • Девети септември – един предизвестен разпад
  • За смисъла на понятията

III. Курс към мобилизиране на масите

  • Партията от нов тип – основно оръжие на комунистическата хегемония
  • Курс към масовизиране на комунистическата партия и национализиране на масите
  • Социален деконструктивизъм и дълбока криза на идентичността
  • Съблазняване и ентусиазиране на масите
  • Политическа употреба на егалитарните нагласи
  • Неизбежният данък на идеализма – Социалният миметизъм – оръжие за оцеляване
  • Интелектуалците и комунистическата власт
  • Двата антифашизма и днешните опити за пресемантизиране на „деня на победата“

IV. Революционно насилие и тоталитарен произвол

  • Дивото правосъдие и неговите мишени
  • Културни предпоставки на насилието
  • Колко са действителните жертви
  • Народният съд – продължение на дивото правосъдие с други средства
  • Народният съд и Нюрнбергският процес
  • Фашист – една генерализираща метафора
  • Експроприацията – символна форма на класов геноцид

V. Димитров и Сталин. Тоталитарната личност и „народната демокрация“

  • Дневникът на Георги Димитров
  • Георги Димитров – творение на Сталин
  • Две родини, два дълга
  • За природата на народната демокрация
  • Последният урок на Сталин
  • Семантичната двойственост на понятието народ

VI. Аграризъм, комунизъм, аграркомунизъм

  • БЗНС и БРП(к). Из история на отношенията – прилики, отлики, съперничество
  • Александър Стамболийски и идеологията на аграризма
  • Борба за селските маси. Опити за реанимиране на аграризма в границите на Отечествения фронт
  • Разединение и разгром на земеделското движение
  • Новата роля на сдружените земеделци в комунистическата стратегия
  • Аграркомунизмът – български вариант на комунизма

VII. Съветизацията на България – основен ресурс на комунистическата власт

  • Обективни и субективни предпоставки за бързата съветизация на страната

VIII. Изплитане на тоталитарната мрежа

  • Разрушаване на социалната структура и алиениране на обществото
  • Народна демокрация и тоталитаризъм
  • Малките страни и тоталитаризмът
  • Имитативността на режима като фактор за смекчаването му

ВТОРА ЧАСТ: РЕАЛНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ КРАЯТ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО МЕЧТАЕНЕ

ІХ. Форсирана индустриализация и социално инженерство

  • Насилствено акумулиране на финансови ресурси
  • Един важен ресурс – национализирането на масите
  • Човешката цена на комунистическия растеж
  • Процесите на миграция и акултурация в призмата на изкуството
  • Комунизмът – хитрост на историята?
  • „Ние построихме две Българии“: зад кулисите на пропагандната реторика

Х. Консенсус около нормите на режима през 60-те години: корумпиране на обществото

  • Групови и индивидуални стратегии за включване в в консенсуса
  • Социална политика в „служба на народа“
  • Корумпиране на масите
  • Купуване на политическата лоялност
  • Общество на генерализираната корупция
  • Природата на политическия режим и характерът на социалната политика
  • Социалните придобивки от времето на комунизма в изпитанията на прехода

ХI. Посланията на понятието „реален социализъм“

  • Археология на понятието
  • Прочити „отгоре“ и „отдолу“ на понятието „реален социализъм»“
  • Контекстуални значения на понятието „реален социализъм»“
  • Краят на комунистическото мечтаене

ХІI. Социална структура на „реалния социализъм“

  • Работниците и селяните – две „дружески класи“
  • Номенклатурата – една нова класа?
  • Комунистическата собственост – ничия собственост
  • Социални страти или социални роли
  • Комунистическото общество – аморфен агрегат от индивиди

ХIII. Масовизиране и бюрократизиране на комунистическата партия и обществените последици от това

  • Синдромът „Галилео Галилей“
  • Разцепване на партийните елити. Увеличаваща се пропаст между ръководния апарат и партийната база
  • Апаратчици и технократи. Кадровите рокади и социалните им последици

ХIV. Граници на комунистическата политическа модернизация

  • Разминаване на процесите на индустриализация и модернизация
  • Имитативната модернизация
  • Липсващият субект на реформите

ЕПИЛОГ: ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН КРАЙ – КОМУНИЗМЪТ ПРЕД НЕРАЗРЕШИМА ДИЛЕМА

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.org/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc/