За нас

Повече от 20 години след рухването на комунизма българското общество все още се бори да осмисли своето близко минало. Комунистическото минало е преодоляно, но не е загърбено, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда на принципа на действащи мрежи, прехвърлящи мостове между комунистическия режим и произхождащите от него съвременни политически или обществени фигури. Въпреки осъждането на рецидивите от миналото в политическите речи или публицистиката, в обществото няма изградено ясно съзнание за това какво е редно и какво не е, какво отговаря на автентичните ценности на демократичния живот и какво не е съвместимо с тях.

Дефицитът на изследвания върху комунизма в България и малкото публикации, които разглеждат и осмислят периода от една съвременна либерално-демократична гледна точка, са не само в основата на пълната липса на дискусии в обществото и утвърждаващото се безразличие към историята в младите поколения, но и причина за много важни пропуски и изкривявания в процеса на образованието в училищата. Работата в различните архиви, натрупването на информация чрез устната история и публикуването на резултатите от изследвания върху различни периоди и аспекти на комунистическия режим, биха имали значим принос за създаване на адекватна база за написването на следващото поколение учебници по история за българските училища и биха снабдили с така необходимата литература студентите по история. В това Института за изследване на близкото минало вижда и една от своите основни мисии.

Основни партньори и донори:

America for Bulgaria


ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Институт за изследване на близкото миналото е неправителствена академична организация, основана през 2005 г. от проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Дими Паница, председател на Фондация „Свободна и демократична България“ и Ленко Ленков, историк.

Мисия

Стимулирането и подпомагането на изучаването на най-близката и съвременна история на България.

Изследване с максимална научна добросъвестност на комунистическия режим не само като идеологически и политически феномен, но и от историческа, психологическа, социална и антропологична гледна точка: трудовите практики, социалната политика, формите на омекотена репресия, семейния живот, структурата и функционирането на комунистическата партия, сблъсъка на интереси и противоречия в нея, отношението върхушка – партийна база, състоянието на културния и интелектуален живот и различните форми на съпротива – от пасивното несъгласие до дисидентството, динамиката в отношението режим – общество. Важен аспект от дейността на Института ще бъде и това, което в днешната социална антропология се обозначава с понятието „устна история“.

Преодоляване на общото говорене за комунизма. Изследването на историята на комунистическата идея в България и на комунистическата власт се нуждаят от сериозни конкретни емпирични изследвания на определени периоди, събития, социални групи и отделни личности. Но само по себе си това не е достатъчно. За да могат да се извлекат адекватни и убедителни изводи от тези изследвания е необходимо притежаването и на определена теоретична подготовка, на овладяването на подходящите методи на анализ и интерпретация, които са достижение на съвременната историческа наука. Само връзката между тези две активности е в състояние да ни гарантира постигането на резултати, които да се превърнат в опора на една перспективна обществена педагогика.

Дейности:

  • Осъществяване на научноизследователски проекти за различни периоди от съвременната българска история и оказване на организационна и финансова подкрепа на експертни екипи и отделни изследователи.
  • Научно-методологична и финансова подкрепа на млади специалисти, работещи в областта на съвременната българска история, включително чрез краткосрочни стипендии и специализирани семинари.
  • Публикуване на книги на базата на научноизследователските проекти, осъществени от института, или на такива, тематично свързани с неговите интереси. 4. Организиране на конференции, семинари, срещи и разговори на базата на резултатите от изследователските проекти или по теми, близки с тях.
  • Организиране на изложби, тематично свързани със съвременната българска история и изграждане на музей за артефакти от близкото минало.
  • Сътрудничество с аналогични организации в страните от Източна и Централна Европа и коопериране в съвместни проекти.
  • Изграждане на информационна база и дигитален архив, достъпни до всички, в областта на съвременната българска история, въз основа на анкети и интервюта, работа в архивите, обработка на мемоарна литература и книги, третиращи изследвания период.

УЧРЕДИТЕЛИ НА ИНСТИТУТА:

  • Ивайло Знеполски
  • Димитър Паница
  • Ленко Ленков

ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ

  • Ивайло Знеполски
  • Димитър Паница
  • Боряна Димитрова

ПРЕДСЕДАТЕЛ И НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ:

  • Цветан Тодоров (Париж) – политически философ, член-кореспондент на Института
  • Иван Еленков – историк и културолог, професор в Софийски университет
  • Георги Господинов – писател и публицист, научен сътрудник в Института по литература при БАН
  • Румен Даскалов – историк, антрополог, професор в Централноевропейския университет (Будапеща) и Нов български университет
  • Даниела Колева – антрополог, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
  • Мартин Иванов – икономически историк, Институт по история към Българска академия на науките
  • Даниел Вачков – историк, Институт по история към Българска академия на науките
  • Александър Везенков – историк
  • Михаил Груев – историк, доцент във Факултета по история на Софийския университет
  • Момчил Методиев – историк, редактор на сп. „Християнство и култура“