„Как да пишем историята на близкото минало“

Д-р Благовест Нагулов, старши научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките представя рецензията си за „История на Народна република България. Режимът и обществото„, под редакцията на проф. Ивайло Знеполски на читателите на „в-к Култура“.

Как да пишем историята на близкото минало
За един актуален историографски дебат

История на Народна република България. Режимът и обществото
Под общата редакция на Ивайло Знеполски. София. Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2009, 716 с.

Сред вече не малобройните публикации за близкото минало на България се появи нов солиден труд с обобщаващ характер и обновителен заряд. Това е поредно издание на Института за изследване на близкото минало (ИИБМ), основан като неправителствена академична организация през 2005 г.[1] “История на Народна република България” (по-нататък “История на НРБ”) е колективен труд на 12 автори под общата редакция на Ивайло Знеполски. В него са синтезирани вече публикувани от Института монографични изследвания по конкретни аспекти на “комунистическото минало” и същевременно се предлага един по-цялостен анализ на “режима и обществото” в България през разглеждания период. Книгата е написана и публикувана “с щедрата подкрепа на фондация “Америка за България”.

За да откроя отличителните черти и приносите на този изследователски труд, ще се опитам да го ситуирам в по-широк историографски контекст. За целта ще сравня “История на НРБ” с други две сходни по тематика публикации: книгата на университетските преподаватели Искра Баева и Евгения Калинова “Българските преходи, 1939-2005”[2] (по-нататък “Българските преходи”) и третия том от поредицата “История на българите”[3], подготвен по инициатива на Научния център за българска национална доктрина от историци предимно от Института по история при БАН и Софийския университет под редакцията на Георги Марков. Избирам този сравнителен подход от позицията на страничен наблюдател на един историографски дебат, но и като радетел за обновяване на историческата наука, за отстояване на нейната автономност и засилване на нейната полезност. Нямам за цел да противопоставям сравняваните книги, защото съм убеден, че те се допълват взаимно, макар и да предлагат някои различни виждания за миналото. Сравнението, разбира се, не претендира за изчерпателност, има за най-важна цел да открои позиции в историографския дебат и ще бъде направено по няколко критерии.


Благовест Нягулов, Как да пишем историята на близкото минало, в-к Култура, бр. 6, 19 февруари, 2010 г.

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.org/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%b8%d1%88%d0%b5%d0%bc-%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bd/