Литературното поле в Народната република

Бойко Пенчев споделя своите мисли и наблюдения от представянето на книгата на Пламен Дойнов „Българският соц-реализъм 1956, 1968, 198“ от страниците на Литературен вестник.

От всички хора в тази зала май най-дълго се оказва, че се познавам с Пламен Дойнов – още от епохата на Народната република, по-точно от времето на нейната народна армия. През тези повече от 20 години винаги за нещо благородно съм му завиждал, само обектите на завистта се променяха. Първоначално – когато бяхме млади – му завиждах за поезията, която той публикуваше в сп. Родна реч и след това в по-тежките издания. После благородно му завиждах за организационната енергия, с която успяваше да генерира около себе си всякакъв род събития, формации, вестници, спектакли, различни форми на литературен живот, изискващи много черна работа, която малцина са готови да вършат. В последните години обаче вече му завиждам като литературовед, защото в изучаването на близкото минало или литературата на тоталитарната епоха направеното от Пламен Дойнов няма как да бъде подминато.


в. Литературен вестник, 18-24.01.2012 г.

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.org/%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5-%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%bf%d1%83%d0%b1/