Нено Патканов направи интервю с проф. Брунбауер

Предизвикани от недоволството на крайно-леви активисти от участието на проф. Улф Брунбауер в международната конференция „Тоталитаризмите на ХХ век в сравнителна перспектива„, организирана от Института, 24 часа интервюира госта професор.

Разцепена партия протестира рамо до рамо. Авторитетни учени от цял свят участват в конференция под полицейска охрана. Снимки на музикален клип са провалени, заглушени от патриотични песни.

Този хаос се разигра само върху няколко квадратни метра в центъра на София вчера. Там представители на ВМРО, на партия “Атака” и отцепниците около телевизия СКАТ се събраха на митинг срещу посещението на проф. Улф Брунбауер. Германският учен е съавтор на проекта “Митът Батак”, който през 2007 г. взриви общественото мнение в България. Обвинението срещу професора и българския изкуствовед Мартина Балева бе, че омаловажават трагедията от клането в Батак.

Проф. Брунбауер е у нас за международната конференция “Тоталитаризмите на ХХ век в сравнителна перспектива”, която започна вчера. От обед пред хотела се строиха три отделни групи протестиращи и поискаха професорът да бъде изгонен. Достолепните учени с изумление наблюдаваха агитките и разпитваха за превод на лозунгите. Делегация начело с евродепутата от “Атака” Димитър Стоянов връчи протестна декларация на професора. Двамата говориха разгорещено на български език. Стоянов искаше Брунбауер да се извини и ядосано го питаше кой му плаща. Професорът пък го упрекна, че с тези акции вредят на страната и демонстрират фалшиво родолюбие.

Втора група, неочаквано обединила лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и отцепилия се от “Атака” шеф на тв СКАТ Валери Симеонов, по-късно даде друга декларация на организаторите от Института за изследване на близкото минало. (24часа)

Проф. Улф Брунбауер: Не аз, а “Атака” трябва да се извини

Проф. Брунбауер не пожела да отговаря на протестиращите пред медиите, но се съгласи да даде кратко интервю за “24 часа”.

– Проф. Брунбауер, какво смятате за акцията?

– За да стане ясно веднъж завинаги: в нашия проект ние не отричаме клането в Батак, където са избити хиляди души. Ние се интересувахме не от клането в Батак, което е добре изследвано, а от спомените за него. И по-специално от спомените, отразени в картината на полския художник Антони Пьотровски. В проекта въобще не става дума да се отрича клането, което е неоспорим факт. Това явно не могат да разберат от “Атака”. И в каталога, който тогава излезе и на български, не става дума за отричане – точно обратното. Изходна точка за изследването са спомените – как в Батак и околността си спомнят клането, как се е стигнало до картината, каква роля е изиграла тя.

– Опитахте ли се да разговаряте с вашите критици или с хората, които протестират навън?

– От самото начало установих, че тези хора не искат да разберат, че не става дума за никакво отричане. С тях не може да се говори. Те са много агресивни. Удивително е, че такива хора са избрани в Европейския парламент. Сигурно не са най-добрите представители на България там. Но това е демокрацията. Пред хора, които не искат да те изслушат, аргументите не важат.

– Те настояват да се извините на българите.

– Ако някой трябва да се извини, това е “Атака”. Те, както и други, разпространяват лъжи за съдържанието на проекта, за това, че сме били финансирани от Турция. Това са абсолютни глупости. На митинг на “Атака” в Батак беше издигнат плакат, който призоваваше за смърт на мен и на българската ми колежка (Мартина Балева – б.а.).Не аз трябва да се извинявам за един научен проект, в който участваха и български учени. Ние стигнахме до интересни изводи, които може да са предмет на научни дебати. Извинение трябва да дойде от “Атака”. Това, което прави “Атака”, създава изключително лош имидж на България в чужбина.

– Откъде всъщност са средствата за проекта ви?

– Това беше малък проект, финансиран от фондация “Памет, отговорност и бъдеще”. Ако политиците твърдят, че парите са дошли от Турция, това просто е пропаганда и нищо друго.

– С Димитър Стоянов разговаряхте на български. Къде научихте нашия език?

– В София. През 1996 г. бях за един месец в Института за чуждестранни студенти, много добро училище.

НЕНО ПЕТКАНОВ


24 часа, 28 ноември, 2009 г.

Facebook
Twitter
Google+
http://minaloto.org/%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b2%d1%8e-%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%84-%d0%b1/